КФН: Целта на частните фондове е да увеличат двойно доходността от втората пенсия

На фона на напрежението около войната в Близкия изток и скока на цените на горивата, в България почти незабелязано бяха приети важни промени в допълнителното пенсионно осигуряване. Става дума за въвеждането на т.нар. мултифондове във втория стълб на пенсионната система – реформа, за която се говори повече от десетилетие.

Какво ще означава тя за бъдещите пенсионери и защо предизвиква и надежди, и притеснения – по темата коментира заместник-председателят на Комисия за финансов надзор Диана Йорданова в предаването "Защо" по бТВ.

Според Йорданова промените действително са закъснели, но са резултат от дълъг експертен процес. „В крайна сметка скоро очаквам да се поздравим с окончателното обнародване в „Държавен вестник““, заяви тя. По думите ѝ реформата е била възможна едва след постигане на широк консенсус. „След широк експертен анализ и подкрепа сред специалистите трябваше да се постигне такава и сред обществото и политическите сили. Видяхме, че този обществен консенсус вече е факт.“

Основната идея на промените е пенсионните спестявания във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво и така да носят по-висока доходност. „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, обясни Йорданова. В момента системата е силно консервативна и доходността е ограничена. „Заместващият доход в момента е около 12% от последната заплата“, каза тя.

След реформата обаче се очаква значително увеличение. „Нашите изчисления показват, че в края на периода целта трябва да бъде минимум 21%, и то при максимално консервативни допускания.“ С други думи – почти двойно увеличение.

Как ще изглежда това на практика - Йорданова даде конкретен пример: „Ако в края на трудовия си стаж едно лице получава 1000 евро заплата, в момента би получило около 120 евро допълваща пенсия. След промените сумата може да достигне около 210 евро“, обясни тя. И допълни: „Аз като математик се доверявам на цифрите. Целта е натрупванията по партидите на хората да бъдат значително по-високи.“

Как ще работят новите мултифондове

С реформата се въвеждат три типа подфондове с различен инвестиционен профил:

Динамичен фонд – за хора до 50 години

Балансиран фонд – за хора над 50 години

Консервативен фонд – за хора, близо до пенсия

„Колкото по-рисково се инвестират средствата, толкова по-голяма е доходността, съответно и натрупванията за пенсия“, обясни Йорданова. Въпреки това българският модел е по-предпазлив от някои европейски.

При разработването на системата са разглеждани различни международни модели, включително този на Хърватия. „Те подходиха по-малко консервативно от нас. Бяха заложили по-рисково инвестиране до 55-годишна възраст“, посочи Йорданова. По-късно обаче страната е разширила още възможностите за инвестиции. „В момента те позволяват динамичните фондове да се използват до 60-годишна възраст, като дават по-голяма свобода на осигурените лица.“

Най-честите критики към реформата са, че тя въвежда риск за парите на бъдещите пенсионери. Йорданова отхвърля подобни твърдения. „Всеки студент по икономика знае, че по-високата доходност означава поемане на по-висок риск. Важното е този риск да бъде управляван“, заяви тя. Тя подчерта, че пенсионната система е сред най-строго наблюдаваните финансови сектори. „Няма друг бизнес, който ежедневно да подава над 180 справки към Комисията за финансов надзор за всяко свое действие.“

Може ли пенсионен фонд да фалира

Един от най-честите страхове е дали хората могат да загубят спестяванията си, ако фонд фалира. Йорданова увери, че това е практически невъзможно. „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, каза тя. Причината е в структурата на системата. „Пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да фалира, фондът и средствата в него остават защитени.“

Друга идея в реформата е част от пенсионните средства да могат да се инвестират в инфраструктура

„В момента около 71% от средствата се инвестират в чужбина, защото българският капиталов пазар не предлага достатъчно възможности“, посочи Йорданова.

Според нея инвестиции в инфраструктура биха имали няколко ефекта:

ще подпомогнат българската икономика

ще развият капиталовия пазар

ще увеличат доходността на пенсионните фондове

„Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, подчерта тя.

Подобни практики съществуват в много държави – от Германия и Франция до Дания и Румъния.

Защо България остава с най-ниските пенсии в ЕС

„Преди да се стигне до решения като увеличение на осигуровките, трябва да изчерпим всички възможности за изсветляване на икономиката“, заяви Йорданова. Според нея ключова роля имат и самите граждани. „Всеки трябва да проявява интерес върху каква заплата се осигурява и къде са спестяванията му за втора пенсия.“

Тя призова хората да проверяват пенсионните си партиди и да следят как се управляват средствата им. „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, заключи Йорданова.